В очакване на Годо
В очакване на Годо…
Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо?
„В очакване на Годо“ е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена — пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? „Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме“ — заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет.
Да очакваме да станем нечий приоритет, да бъдем оценени и да бъдем важни, съществени и значими за този някой е точно толкова сигурно, че ще се случи, колкото е сигурно и идването на Годо.
Можем да си чакаме до безкрай, до пълно емоционално изтощение. А можем и да променим гледната си точка и да разберем и осъзнаем, че ние сме тези, които е необходимо да пренаредим собствените си приоритети. Да бъдем за себе си на позиция номер едно в собствения си списък на важните за нас неща. Ще кажете, че това е егоизъм, а аз пък ще да ви отвърна, че не е. Ако ние не полагаме грижи за себе си, забравяме за нас самите и стоим извън списъка на своите приорите, то тогава не ще бъдем в състояние и да помогнем, на който и да е било другиго. Ще сме изгубили собстеното си себеуважение и ще сме се сдобили с изключително ниска себеоценка. Вярата ни ще е стигнала нива под нулата.
Можем да продължим да си очакваме Годо и в това очакване да разберем, че в крайна сметка: „Няма АЗ, няма ИМАМ, няма СЪМ.“ Самюъл Бекет
Вероятно ще съмумеем да видим собствените си илюзии, които сме създали и заобичали. Пясъчните кули, които сме изградили. За да стигнем до момента на събуждане в реалността. Обикновено е доста болезнено. Илюзиите са сринати, пясъчните кули са рухнали. Оголени сме до кости. И в този миг на болка осъзнаваме и разбираме, че едниственото нещо, на което можем да се опрем сме ние самите, на собствената си божествена природа. Да изградим отново забравената изначална връзка с Бог. Да му се доверим, да позволим и приемем волята му, събитията в живота ни да следват своя естествен ход, точно така, както се случва при вътреутробното развитие на ембриона, чакащ идването си на бял свят. Идващ в нищото и отиващ към нищото. Пристигайки в този свят сме без очаквания и без изисквания. Няма ги съмненията и страховете. Връзката ни със собствената ни божествена природа е жива, тя е основната ни опорна точка в този етап от житейския ни път. Съвсем естествено и нормално. Ние сме чиста безусловна любов.
И когато съумеем да разкъсаме маската на егото, зад която сме се скрили, разголим себе си и сринем пясъчните си кули, разрушим илюзиите и се предадем на Бога в нас, то тогава вероятно и Годо ще е пристигнал.
Самира Карина – Карина
