Жертвеният модел

Жертвата и Жертвеният модел
Аз горкичкият/а и нещастният/а – толкова „добричък“ и „обичащ“, на никому нищо лошо не съм направил/а. Непрекъснато помагащ/а и раздаващ/а се, а съм толкова неоценен/а, неразбран/а. Никой не ме обича. Гневен/а съм на Бог, Вселената, на всички за бедите и нещастията, които ми се случват, защото те са Виновни за моето нещастие, за моите болести и всичките беди, които ми се струпват на главата. Аз не съм Виновен/а и не нося отговорност за всичко това. Съжалявайте ме… (захранвайки по този начин още повече жертвата в мен), хранете ме енергийно с вашето съжаление. Състояние, усещане за безизходица, безпомощност, когато смяташ, че нямаш друг избор. Избор винаги има, въпрос на гледна точка и начин на себеусещане е.

Този модел не е единствено и само проявна форма на физическо насилие и агресия, то е резултат на това, че някой живее себе си, като жертва. Жертва на хора събития и ситуации. В момента, в който насочим обвинение към някого колко силно ни е обидил, наранил, какво „огромно зло“ ни е сторил и прочие вече сме видели себе си в ролята на жертва на този някой.

Жертвеният модел е отказ от поемане на отговорност за собствения живот, за собствените мисли, действия и постъпки, за собствения „творчески процес“, в резултат на които се оказва човек в ситуации на насилие и агресия под различна проявна форма.

Кога и защо се проявява „моделът на жертвата“? Страхът ражда агресия. Виждаме и чуваме онова, което искаме да видим и чуем през нашите собствени модели на неприемане и осъждане. Агресия е и когато решиш да даваш, помощ, която не е потърсена и пожелана, намесата в пространство, в което не си „поканен“ за това.

До какви последствия води този модел, както и отказът от поемане на отговорност за собствения ти живот, мисли и дела? Ражда агресия и насилие под една или друга форма в живота ни. Ражда насилие и агресия в Колективната реалност. Ражда войни и страдание в общата реалност. Колкото по-силен е този модел, толкова по-силна е и проявната форма на агресия в реалността. Води до различни по сила и интензитет болести и катаклизми в собственият ти живот. Води до състояния на тежка депресия, само-унищожителни действия и посегателства върху теб самия.

Жертвата и Агресорът са лицата на една и съща монета. Най-голямата Жертва е и най-тежкият Агресор-Насилник и обратното. Жертвата въпреки всичките си твърдения и самозаблуди колко много и силно Обича всички, колко помагащ и раздаващ е на практика не Обича първо в себе си. А в Библията е казано – Обичай другите, така както Обичаш себе си. Не можеш да Обичаш някого или нещо до момента, до който не се научиш да Обичаш себе си. Всичките ти действия – „обич“, „помощ“, „раздаване на теб самия“ са с една едничка цел да получиш обратно в замяна онова, което си дал – обич, благодарност, почести, слава, потупване по рамото и всякакви средства, които да ласкаят Егото ти и да запълнят уж изначалната празнина вътре в теб самия. Жертвата ражда Жертва. Жертвата/Агресорът насажда Страх, вменява чувство на Вина, като по по този начин контролира и манипулира своят обект, когато той/тя му позволи това.

Как се излиза от този модел на поведение?

1. Поемане на отговорност за собствените ти действия, мисли и поведение спрямо теб самия и светът около теб.
2. Поемане на отговорност за собственият ти живот, реалност и колективната такава.
3. Да свалиш Вината и обвиненията спрямо Бог, Вселената, всички и себе си за бедите и нещастията в собствения ти живот.
4. Научи се да ОБИЧАШ СЕБЕ СИ, за да можеш и да си в състояние ДА ОБИЧАШ другите и Цялото наистина. Да достигнеш до състоянието на Безусловна Любов и Състрадание на дела, а не просто само на думи. Да я ЖИВЕЕШ с цялото си същество. Да възстановиш връзката със собствения Аз и да откриеш Бога в себе си и в цялото. Да запълниш вътрешната празнина, за да имаш наистина какво да даваш, в противен случай единственото, което раздаваш е Липса.

Какво означава Да Обичаш себе си? Обичта към себе си има ли знак за равенство с Егоизма?
Обичта към себе си се случва от нивото на Душата, на твоето Аз съм, на Бога в теб. Егоизмът от нивото на Ума, Егото когато контролират и управляват Душата ти.

Отново за пореден път ще припомня речта на Чарли Чаплин относно това какво означава Да Обичаш себе си. Който има очи да види ще види. Който има уши да чуе, ще чуе. Който има сърце да почувства, ще почувства.

ДА ОБИЧАШ СЕБЕ СИ

Днес знам: „ТОВА Е ЖИВОТЪТ!“
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че във всички случаи се намирам на правилното място в точното време и всичко, което се случва е правилно – затова мога да бъда спокоен.
Днес знам: Това се нарича ДОВЕРИЕ.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно мога да засегна някого, когато се опитвам насила да му предам своите желания, дори когато знам, че времето още не им е дошло и че човекът още не е готов за тях, дори когато този човек бях аз.
Днес знам: Това се нарича УВАЖЕНИЕ.
Когато започнах да обичам себе си, можех да разпозная, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина.
Днес знам: Това се нарича АВТЕНТИЧНОСТ.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да копнея за друг живот и можех да видя, че всичко, което ме обкръжава, е покана за растеж.
Днес знам: Това се нарича „ЗРЕЛОСТ“.
Когато започнах да обичам себе си, спрях да крада от свободното си време и спрях да скицирам грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи забавление и радост, това, което обичам и кара сърцето ми да се смее, по мой собствен начин и с мое собствено темпо.
Днес знам: Това се нарича ЧЕСТНОСТ.
Когато започнах да обичам себе си, избягах от всичко, което не беше здравословно за мен – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме дърпаше надолу и настрани от мен самия. Наричах го „здравословен егоизъм“, но
Днес знам: Нарича се „ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ“.
Когато обикнах себе си, престанах да искам винаги да съм прав и в резултат на това грешах по-малко.
Днес знам. Това се нарича „СМИРЕНОСТ”.
Когато започнах да обичам себе си, отказах повече да живея в миналото и да се тревожа за бъдещето си. Сега живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Живея всеки ден така и наричам това „ОСЪЗНАТОСТ”
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че мисленето ми може да ме направи нещастен и болен. Но когато го обединих със силите в сърцето ми, умът ми стана важен партньор. Днес наричам тази връзка „СЪРДЕЧНА МЪДРОСТ“.
Повече не ни е нужно да се боим от бъдещи спорове, конфликти или проблеми със себе си и с другите, защото дори звездите понякога се сблъскват и създават нови светове.
Днес знам: „ТОВА Е ЖИВОТЪТ!“
16.04.1959 г. – Чарли Чаплин

Автор: Самира Карина – Карина Бакалова

17.07.2014 год.

Сподели с приятелите си!

Може да харесате още...

Вашият коментар