За Вярата, съмненията и страховете…

В тези дни, в които е необходимо да пиша за Вярата се питам как да го направя след, като моята е поставена на масата за тестове и изпитания от всички посоки? Как да пиша за нея, след като аз самата не съм изпълнена напълно и изцяло с нея?

Тя Вярата не е въпрос единствено и само на осмисляне. Тя е Избор, начин на живот. Живее се и се осъзнава с цялото ни същество, сърце и душа.
Ако запитате някого дали вярва много бързо ще ви отговори – Да аз вярвам, но това ще бъде отговор на Ума. Същият този, който при първия удобен случай е в състояние да я срине с поток от въпроси, съмнения и страхове. Малцина ще са тези, които наистина ще бъдат изпълнени с нея напълно и изцяло. В Умът ни няма достатъчно пространство едновременно и за Вярата и Страха. Ние сме тези, които трябва да изберем кое от двете ще живее там. Вярата, както и Любовта се живеят от Сърцето.

Обръщайки се към моите Учители отново за съвет, получих и отговор, изпълнен с много символика, вероятно защото това е пътят, по който тази информация може да достигне до съзнанието на мнозина. Какъв беше той? Пред погледа ми, вътрешния ми взор се яви картина – Исус коленичил в нощта в прекрасна градина на фона на изгрялата луна и се моли. (Търсейки в библейските писания и евангелия, за да разбера дали действително е описан подобен момент от неговата история, разбрах, че това е молитвата произнеса от него в Гетсиманската градина.) Нощта преди неговото разпятие, нощта на Тайната вечеря. Моли се на Бог да го спаси, да не отива на Кръста. Той знае какво му предстои. Знае за болката и страданието, които ще изпита, но не бяга и не се крие от това. Приема безусловно и с Любов. Вярата е тази, която го съпровожда в неговия Път, не към Голгота, а към Възкресението, към Възраждането му за нов живот.

В моментите, в които сме на масата за тестове и изпитания, изпълнени сме със страхове и съмнения, с ужас от утрешния ден е трудно да вярваме. Готови сме да избягаме и да се скрием, вместо да се изправим лице в лице с обстоятелствата. Забравяме, че тя Вярата е тази, която ни е толкова необходима по Пътя към нашето Възраждане от пепелта.

Пишейки тези редове си спомням за изписаното от поета Никола Вапцаров за Вярата. И днес от това ниво на съзнание правя нов прочит на неговия стих. Предлагам и на вас да го направите, ако желаете.

ВЯРА

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
“Как, искаш ли час да живееш?”
Веднага ще кресна:
“Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!”

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

В заключение бих искала да кажа – Колкото и да ви е трудно, на моменти почти невъзможно, не се отказвайте от своята Вяра, не я губете. Винаги ще дойде подсказката, причината, която да я заздрави и укрепне. Вярата е съпътстващ и основен елемент по пътя ни на преодоляването, на справянето ни с дадена трудна ситуация. Вярата случва Чудеса. В моментите, в които я губите си спомнете за Исус, нейното олицетворение и пътят му към неговото Възкресение.

Карина Бакалова

11.09.2013 г.