Има само две чувства – страх и обич

Всички човешки действия са мотивирани на най-дълбоко равнище от едно от двете чувства: страх или обич. Истината е, че има само две чувства – само две думи в езика на душата. Това са противоположните краища на великата полярност, която Аз сътворих, когато създавах Вселената и вашия свят такъв, какъвто го знаете днес.

Това са двете точки – Алфата и Омегата, които позволяват на така наречената от вас система за „относителността“ да съществува. Без тези две точки, без тези две идеи за нещата, не би могло да има никаква друга идея.

Всяка човешка мисъл и всяко човешко действие се основават или на любов, или на страх. Не съществува друг човешки мотив и всички други идеи са само производни на тези двете. Те са просто различни вариации, различни интерпретации на същата тема.

Замисли се дълбоко и ще видиш, че е вярно. Това е, което нарекох Изначална Мисъл. Тя е мисъл или на обич, или на страх. Това е мисълта зад мисълта зад мисълта. Това е първата мисъл. Водещата сила. Суровата енергия, която задейства двигателя на човешкото преживяване.

И ето как човешкото поведение поражда повтарящо се преживяване след повтарящо се преживяване- затова хората обичат, след това разрушават, след това отново обичат. Винаги има люшкане от едното към другото чувство. Любовта води до страх, страхът води до любов, любовта води до страх…

…И причината се крие в първата лъжа – лъжата, която вие приемате като истина за Бога: че на Бог не може да се има доверие, че на Божията любов не може да се разчита, че Бог ви приема с условия,че крайният изход на нещата е под съмнение. Ако не можеш да разчиташ, че Божията обич винаги ще я има, на чия обич тогава можеш да разчиташ? Ако Бог се отдръпва и оттегля, когато не се представяш по правилния начин, не биха ли правили същото и простосмъртните?

И става така, че в мига, в който заявявате най-възвишената си обич, приветствате и най-големия си страх,защото първото нещо, за което се притеснявате, след като кажете „обичам те“, е дали ще го чуете в отговор. И ако го чуете в отговор, започвате веднага да се тревожите, че ще загубите любовта, която току-що сте намерили. И така, всяко ваше действие се превръща в ответна реакция -отбранително средство срещу загуба, даже когато се отбранявате да не загубите Бога.

Ако знаеше Ти Кой Си, че си най-великолепното, най-забележителното, най-чудесното същество, което Бог някога е създал, ти никога не би се страхувал- защото кой би отблъснал такова великолепие? Даже и Бог не би могъл да намери недостатък в такова същество.

Ти обаче не знаеш Кой Си и мислиш, че имаш много по-малка стойност.  Откъде изобщо ти дойде идеята, че си нещо по-малко от великолепен? Чул си го от единствените хора, чиито думи приемаш за верни: от майка ти и баща ти.

Това са хората, които те обичат най-много. Защо биха те лъгали? И все пак не са ли ти казвали, че си твърде много такъв и недостатъчно онакъв? Не са ли ти напомняли, че трябва да мълчиш? Не са ли ти се карали в някои от миговете ти на най-голям ентусиазъм? И не са ли те тласкали да оставиш настрана някои от най-лудите си идеи?

Това са посланията, които си получил, и въпреки ,че те не отговарят на критериите и следователно не са послания от Бога, може и да си ги приел за такива, защото са идвали с достатъчно сигурност от боговете на личната ти Вселена.

Родителите ти са тези, които са те научили, че обичта е условна (усещал си условията им много пъти) и това е опитът, който донасяш и в собствените си любовни отношения.

Това също е и опитът, който донасяш при Мен.

От този си опит правиш и заключенията си за Мен. От тази позиция изричаш истината си. Казваш „Бог е любящ, но ако нарушиш заповедите Му, ще те накаже с безкрайно заточение и вечно проклятие“.

Нима не си бил отблъскван от собствените си родители? Нима не знаеш болката, когато си бил осъждан от тях? Как тогава би могъл да си представиш, че ще е различно с Мен?

Забравили сте какво е да обичаш безусловно -не си спомняте усещането на Божията обич. Опитвате се да си представяте какво вероятно би била Божията обич въз основа на онова, което виждате от любовта в света.

Проектирали сте върху Бога ролята на „родител“ и по този начин сте си измислили Бог, който отсъжда, награждава или наказва, според чувствата, които предизвикват у него действията ви. Това обаче е опростена гледна точка за Него, изградена върху вашата митология. Няма нищо общо с това Кой съм Аз.

Нийл Доналд Уолш

 

https://www.facebook.com/ndwbg/posts/482191661959778:0

Сподели с приятелите си!

Може да харесате още...

Вашият коментар