Мотив за оцеляване

Или достатъчно основателна причина за изправяне на крака

Докато идеята за тази статия още къкреше в мен, реших да се допитам и до моите Учители за напътствие как да развия тази важна тема… И получих една стряскащо силна метафора – ярко и живо изображение на великолепен жребец лишен от задните си крака. Сетивата ми бяха шокирани от жестокостта на това изображение, но полека лека смисълът му се разгърна в мен и заедно с това се промени и картината. Жребецът се изправи на нозе в цялото си изящество и сила и възвърна свободата си на движение.
Нещо такова ни се случва, когато изпаднем в състоянието на Прегряване, на отнемане на опорните ни точки, на разклащането на почвата под краката ни. Жаргонно почти всеки е употребявал израз Изпуших, сринах се! За да опише състоянието си на крайна емоционална и психическа напрегнатост и изтощеност, в ситуациите на катаклизми в живота ни проявени под различна форма. Може да бъде наричано стрес, депресия, емоционално изпепеляване и вероятно и по други начини, но всички тези състояния са резултат все от едно и също – отделянето ни от собствената същност, от загубата на връзката ни със собствения Аз. Без тази връзка сме като спънатия жребец без нозе…
И как, – логично вече се питате вероятно- жребецът се изправи на крака? Как се излиза от това състояние когато се усещаме притиснати до стената, когато сме в емоционален дисбаланс и сме изгубили почвата под краката си, изплашили сме, отдали сме силата си на страха и никак не е лесно да видим и да признаем пред себе си съществуващия проблем.

Обикновено се случва така, че някой или нещо извън нас идва, за да ни разтърси, да ни събуди и да ни доведе до състоянието, в което си казваме – Достатъчно! Така повече не може. Омръзна ми да бъда „болен“. Искам да бъда „здрав“. Дава ни мотив за оцеляване.

Мотивът за оцеляване е онази достатъчно основателна причина, която съумява да ни извади от летаргията, от собствената ни изолация, от неспирното редене на пасианси, от гледането в една точка, от желанието да се самоунищожаваме и да пилеем безценността на живота си и времето си. Той е този, който запалва първата искрица светлина в тунела. Мотивът за оцеляване може да бъде една изказана дума, фраза, действие от някого или нещо. Можем да му дадем различни имена, но той ще е изиграл своята роля в нашия живот. Ще ни е дал причината поради, която да се изправим отново, да добием силата и да продължим напред. Може първоначално да е с неуверени и плахи движения, но малко по малко го правим, стъпка, по стъпка все по-добре и по-добре. Важното е да ги правим и да не се отказваме при несполуките, съпътстващи пътят ни. Вглеждайте се в прекрасностите в своя живот. Радвайте се на малките уж простички неща. Отбелязвайте успехите си.

И въпреки това не е лесно да се вземе решение. Не е лесно да „вдигнем ръце“ и да кажем на себе си: Предавам се. Приемам ситуацията.

Когато казвам “предавам се” нямам предвид да не правим нищо, а да позволим на събитията да следват своя собствен ход без да се опитваме да оказваме натиск или да ускоряваме събитията, за да получим на всяка цена онова, което сме решили да постигнем. Означава да се доверим, да приемем, да повярваме, че всичко се случва в наша полза, за наше добро. Да променим гледната си точка. Означава да прекратим борбата и съпротивата, защото колкото повече се борим, толкова повече заплитаме възела на собственото си нещастие. Означава да приемем и положителния и отрицателния резултат, и краят и началото, и живота и смъртта.

За да се стигне обаче до момента, в който сме готови да вземем своето решение, да получим своят мотив за оцеляване, е необходимо първоначално, предварително да сме изразили желание, намерение за промяна на обстоятелствата в нашия живот. Да сме го изрекли с цялото си същество. От сърцето и душата си. Резултатът от това съзнателно действие са привлечените нови обстоятелства, хора, събития и ситуации, които се превръщат в инструментите, с които да надживеем етапа на емеоционалното ни изпепеляване и да придобием, да си възвърнем обратно, дадената ни изначално свобода да се движим напред в собствената си еволюция.

Карина Бакалова

28.08.2013 год.

Картина: художник – Дими Бонева