Обичта към себе си…

Обичта към себе си… Едно понятие твърде много използвано и преупотребено в ефира през последните години. Понятие, за което мнозина говорят, пишат и обясняват.

Да обичаш себе си, така както обичаш другите. Назад в годините често пъти съм си задавала въпроса – как така? Какво означава това? Та аз обичам себе си е бил отговорът ми, но съм била много далеч от истината. Мнозина отговарят – Аз харесвам себе си, когато се погледна в огледалото. Макар и да е частица от това многопластово понятие, харесването ни на образа в огледалото не означава, че ние наистина обичаме себе си.

Да обичаме себе си предполага на първо място да сме наясно с това кои сме ние. Да познаваме своята тъмна и светла половина. Да сме се изправили пред своето „добро“ и „лошо“. Да бъдем брутално честни със себе си и да не се оставяме на ловките игри на Егото ни да ни заблуди. Да ни оплете в своите мрежи и пелени. Да ни постави в собствената ни самузаблуда колко невероятни добри, обичащи и раздавщи се за другите сме.Колко ние не сме „виновни“, предпочитам думата отговорни за житейските ситуации през които преминаваме. Запазена марка на болшинството е да се прехвърли отговорността върху някой друг за собствените ни избори, решения, действия и постъпки, позволения и разрешения, които сме дали съзнателно или не. Нарича се „Жертвен модел“.  И така когато сме познали себе си, дори и една частица да е, една люспичка да сме отлюспили от своя лук е необходимо да примем тази своя частица, да й дадем правото на съществуване. Да не се осъждаме. Да си простим, да се освободим от товара и разрушителната сила на Вината. Да приемем, да дадем правото на съществуване на своя плюс и своя минус в собствените си очи. Да обичаме себе си, такива каквито сме. Невероятното е, че точно в този момент, в който съумеем да го направим този минус спира да съществува. Да поемем отговорност за собствения си живот, за изборите и решенията, които сме взели, за действията си и постъпките си. Много важен и съществен момент в целия този процес е да се научим да спазваме и следваме един от основните духовни закони – Отнасяй се с другите по начин, по който искаш да се отнасят с теб. Не причинявай никому, онова, което не желаеш да бъде причинявано на теб самия. Но не очаквай и не изисквай същото поведение спрямо себе си от другите. Не можем да мерим хората в живота си според собствения си аршин, от своята призма и гледна точка. Нормалното за един, не е нормалното за друг. Освободете себе си от очакванията. Колкото по-малко очаквания имаме в живота, толкова по-малко разочарования има съответно. А това е свързано с Вярата, с Вярата в нас самите и така преминаваме към следващата съставна част на Обичта към себе си.

Вярата…

Няма как да вярваме в каквото и да е било, ако сме лишени от вяра в нас самите. И отново е абсолютна самозаблуда на Егото ни, умът ни колко много вярващи сме и в същото време да сме лишени от вяра в себе си. Липсата й ражда страховете, съмненията, разклаща основите ни. Как се учим на вяра? Когато се научим да ценим своят позитив, своите успеки, малките крачки, които правим по своя път без да се сравняваме с някой или нещо извън наса самите. Когато съумеем да осъществим връзка със собствената си божествена природа и й се доверим. Ако продължавате да си задавате въпроса как, спомнете си за малкото дете, бебе, което е олицитворение на чиста безусловна любов. Първо преди да се появи на този свят още докато е в утробата на майка си, то няма никакви претенции и изисквания по отношение на това колко пръста да има, какъв е носът му и прочие. Търпеливо изчаква моментът на раждането. Доверило се е на процеса, на своята божествена природа. Идвайки на белия свят не се интересува от това как изглежда, дали е красиво или грозно, дали е богато или бедно, дали е умно или глупаво. Приема себе си точно такова, каквото е. Обича себе си. Приема и обича заобикалящия го свят, неговите родители точно по същия начин, по който се отнася към себе си. Малко, по-малко Егото започва да измества тази връзка с нас самите. Детето идва с чисто съзнание. То не знае кое е бяло, кое е черно. Кое е сладко, кое солено. Кое е добро и кое лошо. Някой започва да го учи на всичко това. Започва да го формира и рамкира според собствените си знания и възприятия. Един родител не може да научи детето си на това, което той самият не знае. Не може да даде на детето си нещо, което няма в себе си. Ще го научи на това, на което са го научили неговите родители. Жертвата ражда жертва. Любовта ражда любов. Вярата ражда вяра.

Любовта към себе си предполага да определим границите на своето лично пространство, както и правилата в него. Липсата им позволява на всеки да постъпва с нас по начин, по който си желае, независимо от това дали на нас ни харесва или не. Имаме огромна прилика в това състояние на разграден двор, в който всеки може да влезе и да направи каквото си реши. Необходимо е да изказваме своите правила на тези, които допускаме в своето простраството, а не да очакваме те да се досетят, за това какво ние желаем или предпочитаме. Никой не може да бъде в нашата глава и да знае какво има там. Всеки постъпва според своето „нормално“, според своите възприятия за света. И когато сме изказали своите правила, определили сме границите на своето пространство и този някой, който сме допуснали в него откаже категорично да ги спазва, наше е решението и изборът дали ще позволим на този някой да присъства в живота ни. Дали ще правим компромиси със себе си и ще вървим срещу нас самите. Любовта към себе си ни учи на това да се освобождаваме от подобен вид хора. Да се освобождаваме от всичко старо и ненужно в живота ни. Да се грижим за здравето ни и тялото ни, което е нашето транспортно средство в този живот. Учи на това бъдем себе си, така че сърцето ни да пее.

Когато съумеем да се научим, да си припомним тази Любов осъзнаваме и разбираме перфектността в творението, божествения план. Разбираме, че никой никому не принадлежи, че единствените, които можем да променим сме нас самите. Освобождаваме се от изискванията и очакванията в живота. Не съдим никого и не критикуваме.  Учи ни на благодарност и оценка на това, което имаме в живота, а не да го приемаме за даденост. Осъзнаваме собственото си майсторство на Творци на своята реалност. Живеем себе си от нивото на Любовта.

 

Обичайте се!

Самира Карина

Сподели с приятелите си!

You may also like...

Вашият коментар