ПАНИК АТАКИ, КОНТРОЛ, СТРАХ И ВЯРА

Познато ли ви е усещането, когато цялото ви тяло трепери, имате силно сърцебиене, гърдите ви стягат, нямате сили да си стоите на краката и сте с мисълта, че умирате? Изпитвате ужас да излезете навън сами, да се возите в градския транспорт, да слизате по стълби (какъвто бе случая при мен) и още много проявления на това състояние. То е велик имитатор на най-различни заболявания, но реално не страдаме от тях.

Само тези, които не са го изпитали, не го познават. В годините, в които го преживявах, все още не се говореше за него като за паник атака, състояние на тревожност, изпитване на страх и ужас. В този период, в които преминавах през това изпитане, бях и с тежка депресия, говоря за него, като за дъното на дъното. Преживявах своя Ад, от който извадих себе си сама.

Ще попитате как?

Паник атаките се раждат и провокират в резултат на преживяване и ситуация/ситуации върху, които нямаме контрол. Усещането за неговата липса и невъзможността ни да го наложим води до пораждането на страх и ужас в нас самите.

Какво представляла контролът? Какво означава това да контролираме всичко около себе си?

Според Българския тълковен речник, значението на глагола “контролирам” е следното:

Контролѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Осъществявам контрол, направлявам. Контролирам детето. Контролирам качество. Контролирам теглото си.
Контролирам се. — Контролирам собствените си действия. Контролирам се, като говоря.

Проявленията му можем да открием в неговите синоними:

• надзиравам, наблюдавам, наглеждам, инспектирам, ревизирам, следя, 

гледам, преглеждам, проверявам;

• пазя, вардя, бдя;
• владея, господар съм, държа във властта си, ръководя, напътвам, служа си с, управлявам;
• справям се;
• възпирам, сдържам, обуздавам;
• завеждам;
• регулирам;
• отговарям за;
• стопанисвам;
• уреждам, слагам ред в, направлявам.

Защо бе необходимо цялото това изброяване?

За да може, когато анализирате житейските си ситуации сами за себе си да успеете да разберете в коя точно сте се почувствали, образно казано, в състояние на безпомощност и липса на контрол.

Случвало ми се е в работата ми с хора в момента, в който кажа, че е необходимо да се освободят от контрола и, че са контролиращи личности, да получа остра съпротива и отказ да признаят пред себе си този факт. Вярно е, че след известен размисъл по този въпрос достигат до извода, че са силно контролиращи и изпълнени с желанието нещата в живота им да се случват така, както те са решили и искат на всяка цена.

За да мога по-добре да ви обясня що е това контрол ще ви разкажа за няколко случая от моята практика.

• Ще започна първо с най-актуалното – Пандемията Ковид, която доведе много хора до изпитване на това състояние. Защо? Защото сме в позиция на липса на контрол върху тази ситуация – разпространението й, лечението и как би се отразила на всеки един от пострадалите. Ще умрем ли? От чисто финансова гледна точка, когато започна и пълният лок даун, неяснотата как ще се справим с подобна ситуация на липса на приходи и един куп задължения. Изолацията и ограничаването на взаимодействието с външния свят. Липса на приемане.
• Научаваме диагноза за наличие на тежко заболяване, за което общоприетото е, че изходът е фатален. Отново дълбоко в нас е усещането за липса на контрол върху ситуацията.
• Наумили сме си, че искаме да постигнем нещо на всяка цена. Не пестим средства, усилия, отношения. Готови сме да преминем през всичко и всеки само и само да го постигнем. На този етап не осъзнаваме точно случващото се около себе си. Вкопчени сме в постигането на целта ни. В момента обаче, в който получим точно обратното на него и сме сринати емоционално идват и паник атаките. Защо? Защото отново сме в усещането за липса на контрол и неслучването на целта ни.
• Имаме изискване за перфектност. Нещата да се случват по начина, по който ние сме решили и нито на милиметър изключение, че трябва да се случат и да бъдат направени. Не позволяваме съответно и на никой друг да ги направи освен по начина, по който ние желаем. Липса на доверие, че някой друг може да го направи по-добре от нас и контрол върху процеса. Липса на приемане.
• На всяка цена да сме успешни, отличници. Страхът от провал също води до сътояния на засилена тревожност или паник атаки. Защо, защото не можем сами да си напишем оценката. Някой друг е необходимо да го направи. Да ни оцени. Липса на контрол. Липса на вяра. Липса на приемане.
• Контрол върху децата. Много хора в старанието си да направят най-доброто за децата си, в своята самозаблуда извземат цялата отговорност от тях по отношение на житейския им път. Едно дете, за да се научи да ходи е необходимо да бъде оставено да го направи. Да знае, че може да падне вървейки по пътя, по който е избрало и му е било обяснено, че така ще му се случи. Когато падне да знае, че може да се изправи само. Да, боли го от падането, но по-важно е да се изправи и да продължи. Детето е необходимо да бъде научено да поема отговорност за живота си, да бъде в състояние да взема решения и да прави избори. Да е наясно, че те имат своите последици. А не родителите да вървят неговия път. Защото като възрастен индивид това дете не ще бъде в състояние да взема самостоятелно решения и винаги ще прехвърля тази отговорност върху някой друг. Не ще има вярата в себе си. Когато падне не ще знае как да се изправи и ще си лежи на земята, чакайки някой да го вдигне. Детето е необходимо да бъде научено на Любов, Вяра и Приемане.
• Опитваме се да контролираме емоциите си. Да ги подтискаме. Колкото повече го правим, толкова повече си залагаме бомба със закъснител, която е гарантирано, че ще избухне в един определен момент най-малко, когато сме го очаквали.
• Страх за живота на близките ни хора. Имаме ли контрол върху нечий живот изобщо?

Могат още много примери да се дадат. Важното е вие да бъдете брутално честни със себе си и без страх да се изправите пред вас самите. Да наблюдавате реакциите си и емоциите си. Къде и кога се опитвате да налагате контрол.

Самото проявление на паник атаките често пъти, на пръв поглед, нямат нищо общо с изброените случаи по-горе. Обикновено изпитваме ужас да се качим в градския транспорт, да излезем навън или вечер, когато сме останали сами ни връхлитат със страшна сила. Но ако разровите спомените си ще откриете, че някъде там, преди да се случи срещата ви с тях, сте преживели ситуация, върху която не сте имали контрол.

Да се върнем обаче, на отговора на въпроса как успях да се справя със своето състояние и преживяване на паник атаките.

Да, имаше един кратък период от време, в който бях на антидепресанти. Много бързо разбрах обаче, че те не са решението на проблема ми. Преминах на по-леки успокоителни, които не ме правеха така зависима от тях и не замъгляваха съзнанието ми. В днешно време има къде, къде по-добри средства за подпомагане на емоционалното ни тяло и успокояване на страховете, които изпитваме, като Капките на д-р Бах, например, изготвени ви от добър специалист и вашата индивидуална комбинация. При по-тежките и сериозни случаи си е наложително посещение при психиатър. Но всичко това са само помощни средства и не можем да живеем с мисълта, че те са решението на основния ни проблем. Има случаи и ситуации, в които са наистина необходими, за да можем да имаме спокойствието и времето да се изправим пред себе си и да си свършим собствената вътрешна работа.

Но да се върнем на отговора на въпроса.

В онези години, в които преживявах собствения си ужас, в един момент на тотално емоционално изтощение разбрах, че независимо от всичките ми усилия, от цялата ми борба и съпротива съм получила точно обратното на това, което съм искала, като краен резултат. Едновремено преминавах през развод и фалит. Губех абсолютно всичко и всички свои външни опорни точки. Примката около врата ми се беше стегнала да краен предел. В духовността, това преживяване, предизвикателство в живота, се определя като Тъмната нощ на Душата.

В онзи момент на тотално емоционално изтощение, опряна до стената, момент в който изборът ти се свежда до две… Или, или… Или ще се изправиш и ще поемеш отговорност за живота си – изборите, решенията и действията си, или просто ще приключиш. Просто вдигнах ръце и си казах: „Предавам се… Предавам се в ръцете на Бог и приемам неговата воля, такава каквато е. Направих каквото можах,  не мога да направя нищо повече. Знам, че волята на Бог ще бъде най-добрата за мен, независимо от това какво ще ми се наложи да преживея още. Приемам.“ Това беше началото на пътя на смирението и приемането при мен. Път, който мога да кажа е почти за цял живот, а понякога и за повече. Въпрос на личен избор е.

Относно що е това приемане имам отделна статия, която можете да откриете в сайта ми. Заглавието й е „За лимона и портокала или що е това приемане.“

Учех се на Любов към себе си. Освобождавах идеята, че съм нечия жертва и поех кормилото на живота в ръцете си. Поех отговорността за събитията в него. Освобождавах се от самозаблудите си по отношението на Вярата и отново и отново се учех що е това. Пусках контрола в различните посоки на моя живот. Пусках изискванията и очакванията. Стъпка по стъпка, ден след ден, година след година.

Целият този процес и път е пряко свързан с Вярата и доверието. Вярата в нас самите, вярата в Бог и нашата божествена същност. Любовта към себе си и цялото. Приемането на минуса и плюса. Даване правото им на съществуване. Да осъзнаем и разберем, че единствената опорна точка, на която можем да се опрем сме ние самите. Пускането и освобождаването на контрола. Да позволим събитията да следват своя ход. Не казвам, че е лесно, но не е непостижимо. Да, не става с едно щракване на пръсти, не става за ден или за два. То е процес. То е път, който е необходимо да извървим. И колкото повече го вървим, толкова по-леко и лесно живеем в състояние на баланс и хармония, на мир със себе си.

Вярата

За коя точно Вяра говорим? Е ли е тази, в която сме нещастните и горкичките и чакаме някой да дойде и да ни спаси – Бог? Като прехвърляме цялата отговорност за живота си, за изборите, които сме направили, за решенията, които сме взели, за позволенията, които сме дали, за действията ни и постъпките ни върху този някой. Или знанието, че ние сме тези, които сме отговорни за събитията в живота ни? Ние сме тези, които с мислите, емоциите си и всичко по-горе изброено сме творците на своята реалност. Вярата е смирението и приемането. Знанието, че имаме най-голямата закрила и подкрепа, а именно тази на Бог. Защото сме съумели да приемем волята му. Приели сме перфектността на плана. Когато сме изпълнени с тази вяра всичките ни страхове приключват, дори и страха от смъртта.

Ще ви задам въпрос – Мислите ли, че е нещо, което можете да контролирате? Мислите ли, че можете да спрете идването на края на света, ако това наистина би се случило? Нищо не е подвластно на нашия контрол. Само ние така си мислим. Защото Егото ни е огромно. И колкото повече си мислим, че сме в състояние да го правим, толкова повече се оплитаме в собствените си мрежи и затягаме примката около врата си.

Как да се освободим от нуждата да контролираме?

Когато се научим на приемане и смирение, не примирение. Няма знак за равенство между тях. Пиемането води до покой в нас самите. Няма осъждане, няма гняв, борба и съпротива. Примирението е стискане на зъби и подтискането на всички тези бущуващи емоции в нас. В момента, в който наистина постигнем това състояние, а не просто да си мислим, че е така (емоциите са много точен показател в това отношение), пъзелът на живота ни се подрежда по един невероятен за нас самите начин. Приемането, както вече споделих върви ръка за ръка с вярата, че в живота ни идва и се случва това, което е най-добро за нас.

Вярвайте в себе си, в Бог и света около вас. Научете се на любов, чиста и безусловна.

С обич от мен,

Самира Карина