ПРИЕМАНЕТО Е ПЪТЯТ КЪМ СМИРЕНИЕТО – ЧАСТ ПЪРВА
Как се случва и как да съумеем да го постигнем?
На пръв поглед изглежда толкова лесно, а в крайна сметка на моменти почти непостижимо. Казваш си: “Аз приемам”. И си убеден, че е така, но при първото предизвикателство се оказва, че си далеч от състоянието на приемане. Живял си в самозаблуда.
Що е това приемане и сме ли в състояние да го постигнем?
Много съм говорила по този въпрос, както и писала. Първото основно препятствие по пътя на приемането е нашето подсъзнание, което автоматично слага знак за равенство между приемане и съгласие. Да приемеш не означава да си съгласен с негатива, който умът/егото ти вижда. Да приемеш означава да дадеш правото на съществуване на този минус. Точно по същия начин, по който нямаш съпротиви относно факта, че лимона е лимон и портокала е портокал.
Бих желала да направя едно малко уточнение за разликата между примирение и съгласие. Примирението за мен означава да подтиснеш всички бушуващи вътре в теб емоции, като гняв, осъждане, болка, нетърпимост към даден човек, ситуация. Да стиснеш със зъби. Да си покорен. Да преживяваш отново и отново болката от дадена ситуация, която не си приел, но поради усещане за безсилие ти се налага да се примириш. Съгласието е одобрение. Приемането е даване правото на съществуване на минуса да бъде такъв, какъвто е. То води до освобождаване от гнева и осъждането. Води до Смирение. Да си в Мир със себе си.
Егото/Умът, нашият основен герой, който възпрепятства процеса на приемане е голям Маймун. То е това, което изисква, осъжда, обвинява, чувства се наранено и обидено. То е гневно и агресивно. То е с чувството за собственост. То ревнува и наранява. То ражда съмненията и страховете. То е с нуждата да контролира всичко и всички. Но противно на много твърдения относно това как е необходимо да заличим своето Его, бързам да ви кажа, че то ни е необходимо, за да съществуваме в този свят. То е това, което ни идентифицира, като личности и ни дава възможност да живеем този живот в тази реалност. Това, което е необходимо да се случи е Егото да предаде контрола, така да се каже, управлението на Сърцето, на нашата Божествена същност, която сме. Как се случва това? С вяра, с доверие, със знание, че всичко от което се нуждаем идва в живота ни, че се случва това, което е най-добро за нас в конкретния момент. Точно така, както бебето в утробата на майка си чака търпеливо идването си в този свят. То няма изисквания и очаквания относно това как изглежда, колко пръста има, какъв е носът му. То е това, което е, и знае, че ще получи всичко, което му е необходимо, за да може да се роди. То е изцяло и напълно във връзка със своята Божествена същност. Доверило се е на Божествената си природа и е оставило себе си в ръцете й. За тази вяра, доверие и знание говорим. От мига, в който започнем да живеем живота си по този начин всичките ни страхове изчезват и сме в състояние на приемане.
Как обаче да успеем да се върнем към своята изначална природа, към своята Божествена същност, когато Егото е завзело контрола и управлението над нас?
Следва продължение.
Автор – Самира Карина